„МАДОННА”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАДОНА
Картини на старинни майстори събрал,
да украся желаех своята обител,
за да се чуди суеверно посетител,
от познавачите цената им разбрал.
Как исках, в моя земен кът благословен,
аз на една картина да съм вечно зрител,
една – в платното като облаци към мен
да са пречистата и божият спасител –
тя – величава, той – с разбиращи очи,
на фона благ и кротък, в слава и в лъчи,
сами, без ангели, под палма на Сион са.
Изпълни се мечтата ми. Велик Творец
при мен те прати, моя прелестна Мадона,
най-чистият на чиста прелест образец.
Ударения
МАДОНА
Карти́ни на стари́нни ма́йстори събра́л,
да украся́ жела́ех сво́ята оби́тел,
за да се чу́ди суеве́рно посети́тел,
от познава́чите цена́та им разбра́л.
Как и́сках, в мо́я зе́мен къ́т благослове́н,
аз на една́ карти́на да съм ве́чно зри́тел,
една́ – в платно́то като о́блаци към ме́н
да са пречи́стата и бо́жият спаси́тел –
тя – велича́ва, той – с разби́рашти очи́,
на фо́на бла́г и кро́тък, в сла́ва и в лъчи́,
сами́, без а́нгели, под па́лма на Сио́н са.
Изпъ́лни се мечта́та ми. Вели́к Творе́ц
при ме́н те пра́ти, мо́я пре́лестна Мадо́на,
най-чи́стият на чи́ста пре́лест образе́ц.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Пушкин
МАДОННА
Не множеством картин старинных мастеров
Украсить я всегда желал свою обитель,
Чтоб суеверно им дивился посетитель,
Внимая важному сужденью знатоков.
В простом углу моем, средь медленных трудов,
Одной картины я желал быть вечно зритель,
Одной: чтоб на меня с холста, как с облаков,
Пречистая и наш божественный спаситель –
Она с величием, он с разумом в очах –
Взирали, кроткие, во славе и в лучах,
Одни, без ангелов, под пальмою Сиона.
Исполнились мои желания. Творец
Тебя мне ниспослал, тебя, моя Мадонна,
Чистейшей прелести чистейший образец.
1830 г.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършва Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е на стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с бившия френски сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург.